Повечето хора не разбират какво означава да възпитаваш дете. Те си мислят, че трябва да влагат в детето си всички свои сили. Но докато то е малко и разумът му още не се е оформил, няма в какво да се влагат сили. Детето е изтъкано от емоции: то получава своите представи от родителите си и на основата на тези представи формира поведението си, а не от това как са го възпитали.

Нужно е да се разбере, че истинското възпитание се случва през отношенията между родителите. Именно с тези отношения се възпитава детето. Затова родителите трябва да влагат силите си един в друг. За да може детето да порасне честен човек, отношенията в семейството трябва да са честни. За да не расте детето злобно, злобата не трябва да присъства в отношенията вътре в семейството. За да не порасне алчно, трябва и в семейството да няма алчност.

По тази причина повечето хора не разбират какво е възпитанието. Те си мислят, че възпитанието е да влагаш сили в детето, да се отнасяш към него по определен начин, да искаш от него разни неща.

Децата имат много изострено чувство за справедливост. За тях несправедливостта се разкрива в два аспекта: дали родителите им се отнасят добре с тях; дали исканията към тях са справедливи. Детето само не може да си даде сметка защо някое искане към него е несправедливо. То просто не иска да го направи по този начин и затова не го и прави.

Ако тринадесетгодишното ви дете е неуправляемо, не е нужно да правите нищо по въпроса. Необходимо е просто да разберете какво значи любов и как да я проявявате към близките си.

Любовта се изразява в това да можеш да търпиш човека. Учи се, приемай го такъв, какъвто е, и го търпи. Детето трябва да се обича от разстояние – не бива да приближаваш неговия вътрешен свят прекалено близо до своя. Основна грешка във възпитанието е, че родителите възприемат прекалено навътре проблемите, случващи се с детето. Но то е отделна личност, която живее своя собствен живот, не е „парче“ от вашето тяло.

Да кажем, че детето се държи много буйно, не се контролира и не слуша. Няма страшно. Разберете, че то е все още дете, дори вече да е на четиринадесет или петнадесет години, и още няма разум. Това значи, че е изцяло зависимо от атмосферата, в която живее. Ако промените атмосферата – да кажем, че започнете да се молите, да желаете щастие на всички, да прощавате на близките си, да ги молите за прошка , да изпълнявате задълженията си, да подобрявате отношенията си със съпругата, съответно със съпруга, да спазвате дневен режим и да правите всичко, което трябва – ще видите как постепенно поведението на детето също ще се промени.

Децата не могат да бъдат променяни с директно въздействие върху тях – това предизвиква съпротива. Те започват да се ядосват и да се отбраняват. Добре е да ги променяте с незабележими постъпки: като променяме собствения си живот, променяме и децата си. Трябва да разберете, че е много по-лесно да дадете знание на някой приятел, отколкото на близък човек. Много е трудно да предадете знание на мъжа си, съответно – на жена си. Още по-трудно е да го направите с родителите и най-трудно е да го предадете на децата, защото те са хората, които ви познават най-добре и от тях не можете да скриете нищо. Затова, ако някой родител се държи правилно, детето автоматично започва да се държи по същия начин. Няма нужда да му се казва или преподава нещо.

Случва се родители, които смятат своя модел на възпитание за добър, изведнъж да разберат, че детето им е наркоман. Първото, което трябва да се проумее е, че наркоманията е болест. Това не значи, че детето е лошо, а болно. Откъде се взема тази болест? Болестта се проявява от това, че човекът не е щастлив в живота си, той не знае какво е щастие. Ако вкъщи се създава атмосфера, в която хората знаят какво е щастие, болестта започва да отстъпва и да угасва, защото енергията на щастието започва да въздейства върху него и така му става по-лесно да живее.

Първо трябва да променяш себе си, в резултат на това се променя партньора ти, а след него започват да се променят и децата ти. Такъв е процесът на възпитанието.

Затова не трябва да възпитавате никого освен самите себе си. Всичко ще започне да се променя само – бавно, но завинаги. Ако човек е работил над себе си и наистина е успял да пребори негативните си страни, той ще може да се почувства истински щастлив. Същото е и с детето. Ако му се посочи правилният път, нататък то ще се оправи и ще тръгне самостоятелно, а вие само ще гледате отстрани и ще мислите какво добро дете имате.

Източник: „Ведите за децата“ – Олег Торсунов